Соколски манастир – гр. Габрово – гр. Никопол (29.07.2015 г.)

† Св. мчк Калиник. Св. свщмчк Висарион Смоленски

Днес е четвърти ден от Поклонническия поход „Св. Иван Рилски“ 2015, организиран от Клуб по пешеходен туризъм към ТД „Трапезица-1902“. Групата в състав от 7 души трябваше да тръгне от Соколския манастир в 8:00 ч. Получи се малко забавяне с багажите, после имаше фотосесия, а в последния момент преди тръгването се появи монахинята и ни отключи църквата. Естествено, беше важно да влезем и се помолим в храма. След като подпечатахме и маршрутния лист, вече потеглихме, но с 50 минути закъснение. Притеснявах се за това закъснение, но групата смело навакса по стръмното спускане от Червена локва към Етъра. Дотук движението бе по зелена маркировка. В 9:30 ч. бяхме край етнографския комплекс. Една от жените реши да разглежда, та числеността ни падна под 7, каквото и да значи това. Веднага след като подминахме музея, пресякохме река Янтра. Тук изляхме запазената осветена вода от извора.


Малко след мостчето минахме покрай група работници, които бъркаха бетон. Като ни видяха, че пеем църковни песни и носим икони, те спряха работата си, обърнаха се към нас и си казаха: „Това са хубави хора.“ Беше много мило. Отецът ги благослови. Продължихме пътя си по течението на реката. Преди разклона за Шипка направихме кратка почивка. Аз употребих няколко дена през миналия месец да проучвам пътеките между кв. Бичкиня и Етъра, но сега нямаше време за тях. Рискувахме да вървим по главния път с малки отклонения по асфалтирани улици. Но пък от това спечелихме не само време. Още след първия завой ни настигна едно момче с велосипед. Оказа се, че живее в кв. Ябълка и днес специално за срещата с нас слиза към града. Той се включи към групата ни. Някъде из кв. Болта се обадиха по телефона от националното радио с молба да интервюират отец Давид. Спряхме, докато той разказваше за инициативата.

Скоро на хоризонта светна храмът „Св. Иван Рилски“ в кв. Бичкиня. Той е построен на една малка височина в кварталчето, тъй че се извисява над околните къщи. Времето бе преценено – със съкращенията на маршрута пристигнахме в храма в предварително обявения час 11:30. Отец Станислав не ни пусна вътре, докато не се освежим в двора. Умихме ръцете и лицата си. Пийнахме вода. Храмът е построен през 1902 г. и е свидетелство за почитта на габровци към светеца, на който е посветено нашето пътуване. Затова и мястото бе опорна точка от маршрута ни. Тук ни чакаше приятна изненада. Габровските християни са изработили няколко плащаници с образа на св. Иван Рилски и на св. Петка Търновска. Изрисуването на образите е дело на д-р Даниела Стефанова, педиатър. Една от плащаниците, предназначена да се дари в Рилския манастир, може би повече от година е чакала някой да тръгне към манастира. Сега, домакините ни гласуваха доверие, плащаницата да бъде пренесена от нас по целия път на мощите (Велико Търново – Никопол – Враца – София – Рилски манастир) и да бъде занесена и дарена в обителта на „дядо Иван“. Отец Станислав бе категоричен, че иска той да прочете акатиста към св. Иван Рилски. Изслушахме, като завършихме с коленопреклонна молитва пред образа и плащаницата на преподобния.


За нас бе огромна чест и отговорност да понесем дарената плащаница. А аз се удивлявах на Божия промисъл, защото знаех много добре, че втори път този поход няма да мине през Габрово. Замисълът на тазгодишното пътуване бе да посетим места, свързани със светеца. От догодина вероятно ще започнем да работим по възстановяване на действителния път на мощите на св. Иван Рилски, който със сигурност не минава през Габрово.
Групата, вече допълнена с няколко души от домакините, пое към центъра на града. Получи се приятна разходка. Продължихме с пеенето на тропара на св. Иван Рилски и с благочестиви разговори. Докато вървяхме по улиците на Габрово, ми се обади Павел Павлов, ръководителят на Поклонническия път „Рилският Чудотворец“, в който ще се влеем след няколко дни на 1 август. Аз му разказах как върви нашия поход и обсъдихме организационни въпроси.
В храм „Успение на Пресвета Богородица“ ни посрещна архиерейският наместник протоиерей Руслан Личев и други християни. Отецът прочете молитва към св. Иван Рилски пред негова стенна икона. Поклонихме се на частица от мощите на св. прпмчк Онуфрий Габровски. След кратка почивка се отправихме към жп гарата. До там ни изпроводи Мария от домакините. В състав от 6 души се качихме на влака.
Интересно за спътниците ми беше пресичането на няколко пъти на река Янтра. Вчера бяхме на изворите. Днес, първото пресичане беше до етнографския комплекс „Етър“. Още веднъж пресякохме в кв. Етър, близо до храм „Св. Димитър“. Следващото пресичане бе преди храма в кв. Бичкиня, после при Дома на хумора и сатирата и накрая – на излизане от Габрово, вече с влака. Смени на влакове имахме на Царева ливада, Горна Оряховица и Плевен. Янтра пресякохме отново на два пъти, преминавайки през Велико Търново – покрай тунелите. Последното пресичане бе след Горна Оряховица. Обърнахме внимание и при пресичането на река Росица, близо до Павликени. Тук си припомнихме Разказа за пренасяне мощите на Иван Рилски от Търново в Рилския манастир, включен през 1479 г. в Рилския панегирик от Владислав Граматик. Отивахме към другата опорна точка по маршрута ни – гр. Никопол, където процесията с мощите на св. Иван Рилски тържествено е посрещната от християните през 1469 г.
Стигнахме до голямата река – Дунав. Влакът продължително се движеше почти по самия бряг. Като деца се радвахме на гледката.

На жп гара Черквица ни посрещнаха отец Борис и представители на Община Никопол. След кратко уточняване на програмата се качихме на бус, осигурен от кмета на община Никопол. В храм „Успение на Пресвета Богородица“ се бяха събрали миряни, за да ни посрещнат и се помолят с нас. Отец Валентин освети габровската плащаница и отслужи вечерня.

Групата бе настанена в Архиерейското наместничество. Всяко легло бе застлано с чаршафи, а на възглавницата имаше кърпа и бонбонче. Разходихме се из града. Отците ни показаха стария храм „Св. апли Петър и Павел“, който бил затрупан от турците с боклуци с цел да се заличи паметта за него. От името на кмета ни бе дадена вечеря в заведение. На нея присъстваха три дами – дейци на културата в града. Ние разказахме за нашите намерения. Обсъждахме интересни факти от историята на града.

Кръстец – Соколски манастир (28.07.2015 г.)

† Св. апли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен

Днес е трети ден от Поклонническия поход „Св. Иван Рилски“ 2015, организиран от Клуб по пешеходен туризъм към ТД „Трапезица-1902“. От частта до София, за днес бе предвиден най-тежкият маршрут – преход по Старопланинското било от Кръстец до Шипка и слизане към Соколския манастир. Изборът на билото на Балкана бе, за да се помолим едновременно за Северна и Южна България. Групата от 9 души нощува на хижа Кръстец и бе готова навреме за тръгването. В 7 ч. поехме с песен по червената маркировка. Поради трудността на прехода, 2 жени предпочетоха да се качат на влака. Едната от тях се прибираше във Велико Търново, а другата – щеше да ни чака в Соколския манастир. Останахме 7 души, което ни зарадва, понеже този брой следим от първия ден и се радваме, че го поддържаме. В 9 ч. пристигнахме в Горски дом Българка. Според предварителната информация нямахме посрещачи. Разхладихме се на чешмата. Прочетохме първа статия от акатиста към св. Иван Рилски. Следваше продължително изкачване към Бедеците. Отец Давид и бай Коста поеха пеенето на тропара и казването на „Господи помилуй“, за да може останалите по-лесно да се справят със стръмнините. На Бабин Райкин чучур направихме почивка и „погледахме“ телевизия.

Под връх Малък Бедек също направихме почивка. Тук групата ме изчака, докато се справя с баира. Когато ги стигнах, вече бяха налягали по тревата и никакви увещания, че излизаме от график и няма обявена почивка, не помогнаха. Та и аз полегнах. На връх Бедек (1488 м) бяхме в 12 ч. Имаше цяло ято калинки, които ни посрещнаха. Вятърът беше силен, но топъл. Прочетохме втора статия на акатиста.

По черния път заобиколихме първенеца на Тревненската планина – връх Караджова кула (1512 м). По пътя се намериха малини и боровинки, които допълнително забавиха групата. Е … царя от пътя отбива.

Подминахме хижите Младост и Бедек, които не са отворени за туристи. Под връх Атово падало, на извора на Янтра направихме водосвет. Запазихме едно шише с осветената вода.

После безпроблемно и стегнато се придвижихме до връх Бузлуджа. Там вятърът беше доста силен, а и героите – уморени. Прочетохме трета статия от акатиста.

По най-бързия начин се спуснахме в ниското и пристигнахме на хижа Бузлуджа. Тук щеше да нощува група, преминаваща Ком – Емине. Хапнахме. Поради напредналото време до Шипка ползвахме транспорт на походниците. Бусът ни остави под Големия руски паметник. Изкачихме се на паметника и там прочетохме четвъртата част от акатиста.

Продължихме нагоре към Паметника на свободата. В криптата отслужихме трисагий за загиналите за свободата и независимостта на България.

Вятърът продължаваше да е силен, а и облаците се намръщиха. Тъкмо слязохме по стъпалата, дъжд се изсипа като из ведро. Скрихме се под козирката на един от павилионите. Оказа се, че трима души бяха без дъждобрани. Нямаше как … времето доста бе напреднало, валеше дъжд. Помолихме бусът да ни закара до манастира. Онези, които трябваше да се прибират към Бузлуджа, се съгласиха да хапнат по още една топла супа, а ние обещахме да пеем, докато се возим. При влизането в кв. Любово момчето от Габрово се прибра – на следващия ден трябваше да пътува за чужбина. Пристигнахме в Соколския манастир след 20 ч. Въпреки протеста на част от групата, не беше разумно да се разпъват палатки. Манастирските врата се затвориха.

Присово – Кръстец (27.07.2015 г.)

† Св. вмчк Пантелеймон. Св. Седмочисленици. Успение на св. Климент, архиепископ Охридски. Ап. Евр. 7:26-8:2 (с. 528), лит. ев. Ин 10:9-10 (Тип. с. 380)

Днес е втори ден от Поклонническия поход „Св. Иван Рилски“ 2015, организиран от Клуба по пешеходен туризъм при ТД „Трапезица-1902“ – гр. Велико Търново. Групата нощува на палатки в Присовския манастир „Св. вмчк Пантелеймон“.
На празник като на празник! Денят ни започна още в 5 ч. с маслосвет. Отец Райко с вещина водеше службата. Изчетоха се всички отредени молитви и библейски текстове. Храмът се изпълни с поклонници на обителта. Около 7 ч. Негово Високопреподобие архимандрит Панарет даде началото на утренята. На времето си, точно в 9 ч., започна и светата литургия. Негово Високопреосвещенство Великотърновският Митрополит Григорий взе молитвено участие в литургията, а след отпуста оглави водосвета.

Опитахме от курбана, приготвен от сестринството и поклонници, пристигнали от близо и далеч. Беше предвидено да тръгнем от манастира към 13 ч. Помолихме се отново в храма, взехме си иконите и потеглихме, пеейки тропара на св. Иван Рилски. Групата ни се състоеше от 8 души. По улиците в южния край на селото излязохме от Присово. След около час ход пристигнахме на центъра на гр. Дебелец, където направихме кратка почивка. Продължихме пътя си до жп гарата, която се намира далеч извън града. С влак се придвижихме до спирка Бъзовец, но вече 7 души. Една жена реши да се прибере във Велико Търново. На спирка Божковци имахме приятна изненада – към нас се присъедини планинар от Габрово. Той ни намери в купето на влака и ни позна по иконите, които носехме. На спирка Бъзовец ни посрещна бай Коста Янков – туристически маратонец от Бургас. Той вчера сутринта тръгна от Велико Търново и пеша е извървял пътя до тук. Снощи е нощувал на хижа Бачо Киро. Така групата ни се увеличи на 9 души. В 17 ч. отец Давид даде началото на вечернята в параклиса „Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов“, който се намира над жп спирката.
Продължихме пътя си към вр. Кръстец. При проучването на маршрута не успях да стигна до там, но в групата имахме жена, която бе ходила на това място. Без проблеми, за около половин час изкачихме върха, висок 1007 м. Известен е с това, че именно тук спира процесията с мощите на св. Иван Рилски, когато през 1195 г. са пренесени от Средец към Търново. Шествието е водено от архиепископ Василий, главата на българската църква по време на Асеневци. Лично цар Асен с велможите си идва тук, за да посрещне реликвите. Престояват 7 дни, изчаквайки да се довърши градежа на църквата на светеца на Трапезица. В чест на събитието в периода 1999-2002 г. е изграден параклис. За пръв път идвам тук. Наистина свято място! Чувството бе много силно. Коленичих и паднах на земята, благодарейки за милостта и благодатта, която ни се дава. Направихме почивка, разгледахме параклиса и стенописите. Основното повествование е пренасянето на мощите на св. Иван Рилски и посрещането от царя. В 19 ч. започнахме службата. Прочетохме целия акатист към св. Иван Рилски.




Нашият път продължи към хижа Кръстец, където пристигнахме малко преди 21 ч. Хижата се стопанисва от ТД „Академик-ВТУ“ и се отваря по заявка, каквато бяхме направили. Вечерта премина в сладки приказки.

гр. Велико Търново – с. Присово (26.07.2015 г.)

† 8 Неделя след Петдесетница. Св. свщмчк Ермолай и другарите му. Св. прпмчца Параскева. Гл. 7, утр. ев. 8, ап. 1 Кор. 1:10-18 (с. 121), лит. ев. Мт 14:14-22

След като отправихме своевременно покани версия 1.01, версия 2.01 и версия 3.01,
днес започна Поклонническият поход „Св. Иван Рилски“ 2015. Той се организира от Клуба по пешеходен туризъм при ТД „Трапезица-1902“ – гр. Велико Търново. Идеята е да обходим места, свързани със св. Иван Рилски, а на 1 август да се включим в Поклонническия път „Рилският Чудотворец“ от София до Рилския манастир.
Досега бе свършена много работа по подготовката – уточняване на маршрути на терен, преговори с домакини и общини, разгласяване на събитието.
Личната ми подготовка, естествено, отне значителна част от последната нощ. В 8:30 ч. раницата бе готова. Тежеше повече от обикновено – 22 кг, защото като ръководител на групата имах грижата за някои допълнителни „аксесоари“ – карти, комуникационни уреди, лекарства и др. За съжаление, нямаше възможност да се уреди придружаваща кола. Но поне за днес един приятел предложи да откара тежкия багаж от Велико Търново до Присовския манастир. Знаейки това, приготвих малката раничка с най-необходимия за деня багаж.
Малко преди 9 ч. влязох в Катедралния храм „Рождество на Пресвета Богородица“. Събитията се заредиха главоломно. Утренята бе към края си. Веднага след мен в храма влезе Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, облечен в пълно богослужебно одеяние. Имах време само да оставя раницата си в олтара. Извадих стихара и орара и ги поднесох за благословение от владиката. След минути при пеенето на тропара „Покаяния основание“ тържествено изнесохме съхраняваната в храма частица от мощите на св. Иван Рилски. Чаровните Юлиана и Йоана изпяха кондака „Ангелскому житию“. На св. престол оставихме две икони на преподобния, които дядо Григорий подари преди няколко дни в подкрепа на поклонническия поход. Тези икони са определени да съпътстват дружината през целия път.
9:00 „Благословено е Царството на Отца и Сина, и Светия Дух, сега, всякога и во веки веков!“ Думите на Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Асен поставиха началото на литургията. Хорът и народът отговориха: „Амин!“ Негово Преподобие иеродякон Донат поде великата ектения … Постепенно храмът се изпълни с миряни. Освен обичайните черкуващи се, доста приятели дойдоха да ни подкрепят. В края на литургията владиката освети двете икони на св. Иван Рилски Чудотворец върху частицата от неговите мощи и ни благослови за предстоящото пътуване, като връчи едната икона на мен, а другата – на духовния водач на похода Негово Благоговейнство иерей Давид. С няколко думи споделих идеята на похода и благодарих за благословението.

Към 11:20 ч. излязохме от Катедралата и тръгнахме по ул. „Иван Вазов“. Спряхме пред къщи, за да оправим багажите и да натоварим големите раници в колата. Слязохме на ул. „Читалищна“. Групата се оказа от 16 души. Покрай Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, по улиците „Михаил Кефалов“ и „Сливница“ достигнахме храма „Св. Троица“. Там прочетохме първа статия от акатиста към св. Иван Рилски и се поклонихме на частица от мощите на св. 14 хил. младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем. Домакините любезно ни поканиха да се подкрепим в църковния двор. Почерпката бе организирана от църковното настоятелство при храма.


Към 12:30 ч. в състав от 11 души продължихме по ул. „Димитър Найденов“, като се изкачихме към района на университета. Вече 7 души, излязохме от града, като поехме по пътеката за Ксилифор успоредно на главния път за Варна. В гората направихме кратка почивка, по време на която всеки от седмината в групата се представи. После се отклонихме от зелената маркировка и директно излязохме на разклона за с. Малки чифлик. Около 14 ч. бяхме пред храм „Св. Атанасий“, който се намира на височина източно от площада с автобусната спирка. Там прочетохме втора статия на акатиста към св. Иван Рилски.

От храма слязохме по стъпала към чешма, откъдето продължихме по жълта маркировка към с. Присово. Както предварително бяхме планували, при слизането между две улици, предпочетохме съседен синор, а не маркирания, понеже бе обрасъл. Изпитанията с преминаването на дерето и стръмното изкачване след това, учудващо за мен, минаха без каквито и да било проблеми. Пътеката продължава през гора и е много приятна. В началото на продължителното изкачване успешно прескочихме нападали дървета.

Преди да превалим височината, спряхме на чешма. В близост има удобни пейки за почивка. Там прочетохме третата статия на акатиста към св. Иван Рилски. Поседнахме и си поприказвахме сладко. Не се усетих, как е минал половин час. Когато си погледнах часовника, спеших групата да тръгваме. На билото, където се отвори хубава гледка на север към Велико Търново и на юг към Търновската предбалканска котловина, отец Давид се помоли с ектения за живущите в града и за благополучието на целия български народ. Жълтата маркировка на Присовската екопътека прави отклонение към чешма, като се връща отново на билото. Спестихме това отклонение. Вместо надясно, след двадесетина метра е отклонението наляво от билния път, пак по жълта маркировка. За около половин час слязохме от Присой бърдо и влязохме в с. Присово близо до храм „Успение на Пресвета Богородица“. В двора на храма прочетохме четвъртата статия от акатиста към св. Иван Рилски. В центъра на селото свършва жълтата маркировка. Там има и указателна табела за маршрута.
С малко закъснение, към 17:20 ч. влязохме в Присовския манастир „Св. вмчк Пантелеймон“. Оказа се, че ни чакат за вечернята, което възприех като мил жест към нашия труд. Няколко свещеници отслужиха вечерня и акатист към св. вмчк Пантелеймон. Службата оглави протоиерей Павел, ефимерий на манастира. В края на богослужението се поклонихме на частица от мощите на св. Пантелеймон, която се съхранява тук.
След службата си взехме багажа от колата и разпънахме палатки на определеното ни място в двора на манастира. Домакините ни почерпиха за храмовия празник.

Една жена бе пътувала от Бургас, за да се включи към нашата група. Бай Коста, който също е бургазлия, тази сутрин тръгна от Велико Търново, минал е през Присово и до вечерта пеша е стигнал Дряновския манастир. Обади ми се, че се е настанил в хижа „Бачо Киро“. Очаква се утре да се присъедини към нас, като ще е извървял пеша целия път до Кръстец.

25.07.2015 г. (събота)

† Успение на св. Анна. Св. дякониса Олимпиада и Евпраксия девица. Ап. Гал. 4:22-31 (с. 526), лит. ев. Лк 8:16-21 (Тип. с. 378, т. 1)

9:00 Св. литургия в храм „Св. св. Константин и Елена“, гр. Велико Търново

Край с. Малки чифлик (23.07.2015 г.)

В последния момент преди Поклоннически поход „Св. Иван Рилски“ 2015 с един приятел обходихме пътеки около с. Малки чифлик, за да уточним и прочистим маршрута, по който ще мине след дни групата. Присовската екопътека на излизане от селото пресича рекичка с много висок бряг. Следва кратко стръмно изкачване. Задачата ни бе да проучим има ли алтернативен път, по който да се избегне това препятствие.
Станахме достатъчно рано и около 7:30 ч. се събрахме в центъра на селото. Открихме търсения път, за който предполагах, че съществува. Но той е доста обрасъл и вече няма време за прочистване. Нататък по маркираната пътека орязахме големи дървета, препречващи движението. Колегите от ТД „Трапезица-1902“ са минали и прочистили нагоре, но за този участък ми бяха казали, че не са имали нужната техника. На връщане минахме и през стръмния бряг. Преценихме, че групата ще се справи, минавайки оттук. Така, в достатъчно добра степен пътят е уточнен и прочистен. Около 9 ч. се отправихме обратно към града.
18:30 Сбирка на Клуб по пешеходен туризъм при ТД „Трапезица-1902“, гр. Велико Търново

22.07.2015 г. (сряда)

† Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина. Възвръщане мощите на св. свщмчк Фока. Ап. 1 Кор. 9:2-12 (с. 524), лит. ев. Лк 8:1-3

9:00 Св. литургия в храм „Св. св. Константин и Елена“, гр. Велико Търново

21.07.2015 г. (вторник)

† Преп. Симеон, юродив задари Христа. Преп. Йоан. Св. прор. Иезекиил

8:00 Утреня и св. литургия в храм „Св. св. Константин и Елена“, гр. Велико Търново

20.07.2015 г. (понеделник)

† Св. прор. Илия (Илинден), ап. Иак. 5:10-20 (с. 523), лит. ев. Лк 4:22-30 (Тип. с. 376)

9:00 Св. литургия в храм „Успение на Пресвета Богородица“, гр. Велико Търново

19.07.2015 г. (неделя)

† 7 Неделя след Петдесетница – на св. Отци от 6-те Вселенски събори. Преп. Макрина. Преп. Дий. Гл. 6, утр. ев. 7, ап. Тит. 3:8-15 (с. 520), лит. ев. Мт 5:14-19 (Тип. с. 370)

9:30 Св. литургия в храм „Успение на Пресвета Богородица“, гр. Велико Търново
18:00 Девети час и вечерня в Горнооряховски манастир „Св. прор. Илия“