Първоначалната ми идея за днешния ден бе, да посетя Ивановските скални църкви. Проучването показа, че там няма манастир, а са обект към Регионалния исторически музей – Русе. При виелиците и снеговалежа, който имаше през предишния ден, бе невъзможно да се стигне до там, а и няма персонал през зимата. Другата идея беше да се разходя из Пловдив. Влакът за Пловдив на 8:48 ч. го видях, как заминава. И реших да се поклоня в Басарбовския манастир, като преспя в Русе (имаше къде). Влакът за Русе пристигна на гара Велико Търново с около час закъснение. Взех си билет до гара Долапите. Гледайки на картата, това е най-близката гара до с. Басарбово. Пристигнах в 14:24 ч. Персонала на гарата ми обясни, че всъщност кв. Долапите се намира на 7 км от гарата. Постоях в чакалнята. Проверих близките влакове – трябваше да чакам 2 часа. Подкрепих се с ядки и сусамки и … тръгнах. Оказа се, че гарата е в близост до разклона за с. Пиргово и наистина трябва да се върви, при това по главен път, за да се стигне до Долапите. След около половин час, едно момче ми спря и ме откара до разклона за кв. Долапите. Наистина, имаше си още път. На центъра видях банкомат. Припомних си, че едни приятели искаха да изпратят дарение за манастира. Звъннах им по телефона и уточнихме какво да направя. Сега, когато приех мисията, вече бях сигурен, че ще пристигна в манастира. Попитах и местни хора за транспорт до кв. Средна кула и с. Басарбово. Упътиха ме да не чакам транспорт за Средна кула, а да продължа направо по пътя и така да изляза накрая на кв. Средна кула. Като гледам този маршрут на картата, наистина той е най-краткия. Но без указанията, нямаше да мина оттам и щях да обикалям двата квартала по указания от табелите път. Като стигнах кв. Средна кула, пак попитах местен жител за посоката. Качих баира и продължих да крача към с. Басарбово. Беше около 17 ч., когато влязох в селото. На центъра проучих автобусите, последният е може би на 20:45 ч., но със сигурност до 20:00 ч. има автобуси за гр. Русе. От центъра има ясни табели към манастира, разстоянието е около 2 км. Монасите вече бяха предупредени за моето пристигане и ме очакваха. Бях приет радушно. Нагостиха ме с манастирски боб. Монах Василий бе любезен да ме разведе и разкаже за скалните църкви в манастира. Тук са се подвизавали св. патр. Йоаким I Търновски, св. Софроний Софийски и преп. Димитър Басарбовски. В манастира има частица от мощите на св. Димитър Басарбовски, на която се поклоних. Бях помазан с елей. Посетих и гробницата, и параклисът „Достойно ест“ – в другия сектор на скалите. Мястото е изключително красиво и запленяващо. Тръгнах от манастира навреме, за да взема автобуса на 20:00 ч. В гр. Русе бяхме щастливи да хапнем, пийнем и побъбрим с любезните ми домакини.
Храм "Св. Архангел Михаил" - гр. Русе, кв. Долапите"
с. Басарбово
... стана твърде късно за снимане, когато пристигнах в манастира
Дневникът на Паскал Пиперков 