Бъзовец (08.07.2015 г.)

Не бях се разхождал по екопътеките около спирка Бъзовец, макар отдавна да знаех за тях. Днес това се налагаше заради подготвяния Поклоннически поход „Св. Иван Рилски“ 2015. Съгласно вече публикуваната покана на 27.07. групата ще пристигне на жп спирка Бъзовец и оттам ще се подходи към параклиса „Св. Иван Рилски“ на вр. Кръстец, след което ще се продължи към хижа Кръстец.
Взех от Велико Търново бързия влак на 9:17 ч. Преди 11 ч. бях на Бъзовец. В околност има няколко къщи. Не съм наясно, дали административно е оформено село. Пред чакалнята имаше покана за празник на близкото село Мръзеци. От жп спирката тръгват две екопътеки – към вр. Бъзовец на север и към връх и гара Кръстец на юг. Макар основната ми цел да бе проучване на втората, аз бях любопитен да се разходя и по първата. Реших, че има достатъчно време – по указанията първата пътека се минава за 30 мин. в едната посока, а аз разполагах с 4 часа до обратния влак. Не съжалих, че се разходих до връх Бъзовец (893 м). Там има просторен заслон със схеми на гледките. Така различих връх Кръстец.


Първата снимка е изглед на изток. Следват заслонът, вр. Кръстец (1007 м) и схемата към юг. На десетина минути в западна посока се намира панорамна площадка, наречена Стената. Разходих се и до нея. Пред мен се откри просторен изглед.


Пътеката е добре обозначена с червена маркировка. Интересно ми стана, че на отиване по нагорнището бързах, а при връщането се отпуснах и вървях изключително бавно. Резултатът беше еднакво време в двете посоки – 30 мин. от жп спирката до върха и още 10 мин. до Стената. Към 12:30 ч. се върнах в чакалнята. Бях уморен и направих почивка, за да се подкрепя. В края на краищата, опознаването на тази пътека ми отне 2 часа.
Следваше да продължа към главната си цел – параклисите. Първият от тях, посветен на св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, се оказа на 5 минути от спирката. Беше отворен. Параклисът е построен през 2001-2002 г. Вътре има иконостас и тесен олтар. Стените са чисти, по маси има наредени икони. Запалих свещички и се помолих. В близост е изграден голям заслон. Всяка година в почивните дни около храмовия празник (17.09.) старозагорското Туристическо дружество „Сърнена гора“ организира курбан тук. Разхладих се на чешмата пред параклиса и продължих пътя си.
След известен участък по асфалтов път пътеката влезе в гората. Скоро се появи разклонение – нагоре продължаваше зелена маркировка, а надясно по широк горски път – синя. На картата зелената маркировка основно води към гара Кръстец и по отклонение се отива към параклиса „Св. Иван Рилски“. Предположих, че синята боя, която изглеждаше по-стара, води плавно към върха, като го заобикаля. Тръгнах по нея … След 20-30 мин. перипетии (преодоляване на различни препятствия, води, треви и търсене на маркировка) пътеката тръгна надолу, т.е. очевидно в неправилната посока. Върнах се на мястото на заблуждението си, но времето вече напредна. Влакът, с който бях планувал да пътувам, не беше последният, но при изпускане щях да се прибера доста късно. А както вече тръгна с объркването на пътеките, нямаше никаква гаранция, че ще пристигна навреме на гара Кръстец. Предпочетох да заложа на сигурно и слязох към спирка Бъзовец. Пътьом видях табелите … синята маркировка води към Плачковци. Почувствах се като попарен, задето не стигнах до параклиса на св. Иван Рилски. Явно не беше днес моментът да го посетя.
Влакът пристигна навреме и с него се прибрах във Велико Търново.