† 8 Неделя след Петдесетница. Св. свщмчк Ермолай и другарите му. Св. прпмчца Параскева. Гл. 7, утр. ев. 8, ап. 1 Кор. 1:10-18 (с. 121), лит. ев. Мт 14:14-22
След като отправихме своевременно покани версия 1.01, версия 2.01 и версия 3.01,
днес започна Поклонническият поход „Св. Иван Рилски“ 2015. Той се организира от Клуба по пешеходен туризъм при ТД „Трапезица-1902“ – гр. Велико Търново. Идеята е да обходим места, свързани със св. Иван Рилски, а на 1 август да се включим в Поклонническия път „Рилският Чудотворец“ от София до Рилския манастир.
Досега бе свършена много работа по подготовката – уточняване на маршрути на терен, преговори с домакини и общини, разгласяване на събитието.
Личната ми подготовка, естествено, отне значителна част от последната нощ. В 8:30 ч. раницата бе готова. Тежеше повече от обикновено – 22 кг, защото като ръководител на групата имах грижата за някои допълнителни „аксесоари“ – карти, комуникационни уреди, лекарства и др. За съжаление, нямаше възможност да се уреди придружаваща кола. Но поне за днес един приятел предложи да откара тежкия багаж от Велико Търново до Присовския манастир. Знаейки това, приготвих малката раничка с най-необходимия за деня багаж.
Малко преди 9 ч. влязох в Катедралния храм „Рождество на Пресвета Богородица“. Събитията се заредиха главоломно. Утренята бе към края си. Веднага след мен в храма влезе Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, облечен в пълно богослужебно одеяние. Имах време само да оставя раницата си в олтара. Извадих стихара и орара и ги поднесох за благословение от владиката. След минути при пеенето на тропара „Покаяния основание“ тържествено изнесохме съхраняваната в храма частица от мощите на св. Иван Рилски. Чаровните Юлиана и Йоана изпяха кондака „Ангелскому житию“. На св. престол оставихме две икони на преподобния, които дядо Григорий подари преди няколко дни в подкрепа на поклонническия поход. Тези икони са определени да съпътстват дружината през целия път.
9:00 „Благословено е Царството на Отца и Сина, и Светия Дух, сега, всякога и во веки веков!“ Думите на Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Асен поставиха началото на литургията. Хорът и народът отговориха: „Амин!“ Негово Преподобие иеродякон Донат поде великата ектения … Постепенно храмът се изпълни с миряни. Освен обичайните черкуващи се, доста приятели дойдоха да ни подкрепят. В края на литургията владиката освети двете икони на св. Иван Рилски Чудотворец върху частицата от неговите мощи и ни благослови за предстоящото пътуване, като връчи едната икона на мен, а другата – на духовния водач на похода Негово Благоговейнство иерей Давид. С няколко думи споделих идеята на похода и благодарих за благословението.
Към 11:20 ч. излязохме от Катедралата и тръгнахме по ул. „Иван Вазов“. Спряхме пред къщи, за да оправим багажите и да натоварим големите раници в колата. Слязохме на ул. „Читалищна“. Групата се оказа от 16 души. Покрай Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, по улиците „Михаил Кефалов“ и „Сливница“ достигнахме храма „Св. Троица“. Там прочетохме първа статия от акатиста към св. Иван Рилски и се поклонихме на частица от мощите на св. 14 хил. младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем. Домакините любезно ни поканиха да се подкрепим в църковния двор. Почерпката бе организирана от църковното настоятелство при храма.
Към 12:30 ч. в състав от 11 души продължихме по ул. „Димитър Найденов“, като се изкачихме към района на университета. Вече 7 души, излязохме от града, като поехме по пътеката за Ксилифор успоредно на главния път за Варна. В гората направихме кратка почивка, по време на която всеки от седмината в групата се представи. После се отклонихме от зелената маркировка и директно излязохме на разклона за с. Малки чифлик. Около 14 ч. бяхме пред храм „Св. Атанасий“, който се намира на височина източно от площада с автобусната спирка. Там прочетохме втора статия на акатиста към св. Иван Рилски.
От храма слязохме по стъпала към чешма, откъдето продължихме по жълта маркировка към с. Присово. Както предварително бяхме планували, при слизането между две улици, предпочетохме съседен синор, а не маркирания, понеже бе обрасъл. Изпитанията с преминаването на дерето и стръмното изкачване след това, учудващо за мен, минаха без каквито и да било проблеми. Пътеката продължава през гора и е много приятна. В началото на продължителното изкачване успешно прескочихме нападали дървета.
Преди да превалим височината, спряхме на чешма. В близост има удобни пейки за почивка. Там прочетохме третата статия на акатиста към св. Иван Рилски. Поседнахме и си поприказвахме сладко. Не се усетих, как е минал половин час. Когато си погледнах часовника, спеших групата да тръгваме. На билото, където се отвори хубава гледка на север към Велико Търново и на юг към Търновската предбалканска котловина, отец Давид се помоли с ектения за живущите в града и за благополучието на целия български народ. Жълтата маркировка на Присовската екопътека прави отклонение към чешма, като се връща отново на билото. Спестихме това отклонение. Вместо надясно, след двадесетина метра е отклонението наляво от билния път, пак по жълта маркировка. За около половин час слязохме от Присой бърдо и влязохме в с. Присово близо до храм „Успение на Пресвета Богородица“. В двора на храма прочетохме четвъртата статия от акатиста към св. Иван Рилски. В центъра на селото свършва жълтата маркировка. Там има и указателна табела за маршрута.
С малко закъснение, към 17:20 ч. влязохме в Присовския манастир „Св. вмчк Пантелеймон“. Оказа се, че ни чакат за вечернята, което възприех като мил жест към нашия труд. Няколко свещеници отслужиха вечерня и акатист към св. вмчк Пантелеймон. Службата оглави протоиерей Павел, ефимерий на манастира. В края на богослужението се поклонихме на частица от мощите на св. Пантелеймон, която се съхранява тук.
След службата си взехме багажа от колата и разпънахме палатки на определеното ни място в двора на манастира. Домакините ни почерпиха за храмовия празник.
Една жена бе пътувала от Бургас, за да се включи към нашата група. Бай Коста, който също е бургазлия, тази сутрин тръгна от Велико Търново, минал е през Присово и до вечерта пеша е стигнал Дряновския манастир. Обади ми се, че се е настанил в хижа „Бачо Киро“. Очаква се утре да се присъедини към нас, като ще е извървял пеша целия път до Кръстец.
Дневникът на Паскал Пиперков 