† Св. апли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен
Днес е трети ден от Поклонническия поход „Св. Иван Рилски“ 2015, организиран от Клуб по пешеходен туризъм към ТД „Трапезица-1902“. От частта до София, за днес бе предвиден най-тежкият маршрут – преход по Старопланинското било от Кръстец до Шипка и слизане към Соколския манастир. Изборът на билото на Балкана бе, за да се помолим едновременно за Северна и Южна България. Групата от 9 души нощува на хижа Кръстец и бе готова навреме за тръгването. В 7 ч. поехме с песен по червената маркировка. Поради трудността на прехода, 2 жени предпочетоха да се качат на влака. Едната от тях се прибираше във Велико Търново, а другата – щеше да ни чака в Соколския манастир. Останахме 7 души, което ни зарадва, понеже този брой следим от първия ден и се радваме, че го поддържаме. В 9 ч. пристигнахме в Горски дом Българка. Според предварителната информация нямахме посрещачи. Разхладихме се на чешмата. Прочетохме първа статия от акатиста към св. Иван Рилски. Следваше продължително изкачване към Бедеците. Отец Давид и бай Коста поеха пеенето на тропара и казването на „Господи помилуй“, за да може останалите по-лесно да се справят със стръмнините. На Бабин Райкин чучур направихме почивка и „погледахме“ телевизия.
Под връх Малък Бедек също направихме почивка. Тук групата ме изчака, докато се справя с баира. Когато ги стигнах, вече бяха налягали по тревата и никакви увещания, че излизаме от график и няма обявена почивка, не помогнаха. Та и аз полегнах. На връх Бедек (1488 м) бяхме в 12 ч. Имаше цяло ято калинки, които ни посрещнаха. Вятърът беше силен, но топъл. Прочетохме втора статия на акатиста.
По черния път заобиколихме първенеца на Тревненската планина – връх Караджова кула (1512 м). По пътя се намериха малини и боровинки, които допълнително забавиха групата. Е … царя от пътя отбива.
Подминахме хижите Младост и Бедек, които не са отворени за туристи. Под връх Атово падало, на извора на Янтра направихме водосвет. Запазихме едно шише с осветената вода.
После безпроблемно и стегнато се придвижихме до връх Бузлуджа. Там вятърът беше доста силен, а и героите – уморени. Прочетохме трета статия от акатиста.
По най-бързия начин се спуснахме в ниското и пристигнахме на хижа Бузлуджа. Тук щеше да нощува група, преминаваща Ком – Емине. Хапнахме. Поради напредналото време до Шипка ползвахме транспорт на походниците. Бусът ни остави под Големия руски паметник. Изкачихме се на паметника и там прочетохме четвъртата част от акатиста.
Продължихме нагоре към Паметника на свободата. В криптата отслужихме трисагий за загиналите за свободата и независимостта на България.
Вятърът продължаваше да е силен, а и облаците се намръщиха. Тъкмо слязохме по стъпалата, дъжд се изсипа като из ведро. Скрихме се под козирката на един от павилионите. Оказа се, че трима души бяха без дъждобрани. Нямаше как … времето доста бе напреднало, валеше дъжд. Помолихме бусът да ни закара до манастира. Онези, които трябваше да се прибират към Бузлуджа, се съгласиха да хапнат по още една топла супа, а ние обещахме да пеем, докато се возим. При влизането в кв. Любово момчето от Габрово се прибра – на следващия ден трябваше да пътува за чужбина. Пристигнахме в Соколския манастир след 20 ч. Въпреки протеста на част от групата, не беше разумно да се разпъват палатки. Манастирските врата се затвориха.
Дневникът на Паскал Пиперков 