† Св. мчк Калиник. Св. свщмчк Висарион Смоленски
Днес е четвърти ден от Поклонническия поход „Св. Иван Рилски“ 2015, организиран от Клуб по пешеходен туризъм към ТД „Трапезица-1902“. Групата в състав от 7 души трябваше да тръгне от Соколския манастир в 8:00 ч. Получи се малко забавяне с багажите, после имаше фотосесия, а в последния момент преди тръгването се появи монахинята и ни отключи църквата. Естествено, беше важно да влезем и се помолим в храма. След като подпечатахме и маршрутния лист, вече потеглихме, но с 50 минути закъснение. Притеснявах се за това закъснение, но групата смело навакса по стръмното спускане от Червена локва към Етъра. Дотук движението бе по зелена маркировка. В 9:30 ч. бяхме край етнографския комплекс. Една от жените реши да разглежда, та числеността ни падна под 7, каквото и да значи това. Веднага след като подминахме музея, пресякохме река Янтра. Тук изляхме запазената осветена вода от извора.
Малко след мостчето минахме покрай група работници, които бъркаха бетон. Като ни видяха, че пеем църковни песни и носим икони, те спряха работата си, обърнаха се към нас и си казаха: „Това са хубави хора.“ Беше много мило. Отецът ги благослови. Продължихме пътя си по течението на реката. Преди разклона за Шипка направихме кратка почивка. Аз употребих няколко дена през миналия месец да проучвам пътеките между кв. Бичкиня и Етъра, но сега нямаше време за тях. Рискувахме да вървим по главния път с малки отклонения по асфалтирани улици. Но пък от това спечелихме не само време. Още след първия завой ни настигна едно момче с велосипед. Оказа се, че живее в кв. Ябълка и днес специално за срещата с нас слиза към града. Той се включи към групата ни. Някъде из кв. Болта се обадиха по телефона от националното радио с молба да интервюират отец Давид. Спряхме, докато той разказваше за инициативата.
Скоро на хоризонта светна храмът „Св. Иван Рилски“ в кв. Бичкиня. Той е построен на една малка височина в кварталчето, тъй че се извисява над околните къщи. Времето бе преценено – със съкращенията на маршрута пристигнахме в храма в предварително обявения час 11:30. Отец Станислав не ни пусна вътре, докато не се освежим в двора. Умихме ръцете и лицата си. Пийнахме вода. Храмът е построен през 1902 г. и е свидетелство за почитта на габровци към светеца, на който е посветено нашето пътуване. Затова и мястото бе опорна точка от маршрута ни. Тук ни чакаше приятна изненада. Габровските християни са изработили няколко плащаници с образа на св. Иван Рилски и на св. Петка Търновска. Изрисуването на образите е дело на д-р Даниела Стефанова, педиатър. Една от плащаниците, предназначена да се дари в Рилския манастир, може би повече от година е чакала някой да тръгне към манастира. Сега, домакините ни гласуваха доверие, плащаницата да бъде пренесена от нас по целия път на мощите (Велико Търново – Никопол – Враца – София – Рилски манастир) и да бъде занесена и дарена в обителта на „дядо Иван“. Отец Станислав бе категоричен, че иска той да прочете акатиста към св. Иван Рилски. Изслушахме, като завършихме с коленопреклонна молитва пред образа и плащаницата на преподобния.
За нас бе огромна чест и отговорност да понесем дарената плащаница. А аз се удивлявах на Божия промисъл, защото знаех много добре, че втори път този поход няма да мине през Габрово. Замисълът на тазгодишното пътуване бе да посетим места, свързани със светеца. От догодина вероятно ще започнем да работим по възстановяване на действителния път на мощите на св. Иван Рилски, който със сигурност не минава през Габрово.
Групата, вече допълнена с няколко души от домакините, пое към центъра на града. Получи се приятна разходка. Продължихме с пеенето на тропара на св. Иван Рилски и с благочестиви разговори. Докато вървяхме по улиците на Габрово, ми се обади Павел Павлов, ръководителят на Поклонническия път „Рилският Чудотворец“, в който ще се влеем след няколко дни на 1 август. Аз му разказах как върви нашия поход и обсъдихме организационни въпроси.
В храм „Успение на Пресвета Богородица“ ни посрещна архиерейският наместник протоиерей Руслан Личев и други християни. Отецът прочете молитва към св. Иван Рилски пред негова стенна икона. Поклонихме се на частица от мощите на св. прпмчк Онуфрий Габровски. След кратка почивка се отправихме към жп гарата. До там ни изпроводи Мария от домакините. В състав от 6 души се качихме на влака.
Интересно за спътниците ми беше пресичането на няколко пъти на река Янтра. Вчера бяхме на изворите. Днес, първото пресичане беше до етнографския комплекс „Етър“. Още веднъж пресякохме в кв. Етър, близо до храм „Св. Димитър“. Следващото пресичане бе преди храма в кв. Бичкиня, после при Дома на хумора и сатирата и накрая – на излизане от Габрово, вече с влака. Смени на влакове имахме на Царева ливада, Горна Оряховица и Плевен. Янтра пресякохме отново на два пъти, преминавайки през Велико Търново – покрай тунелите. Последното пресичане бе след Горна Оряховица. Обърнахме внимание и при пресичането на река Росица, близо до Павликени. Тук си припомнихме Разказа за пренасяне мощите на Иван Рилски от Търново в Рилския манастир, включен през 1479 г. в Рилския панегирик от Владислав Граматик. Отивахме към другата опорна точка по маршрута ни – гр. Никопол, където процесията с мощите на св. Иван Рилски тържествено е посрещната от християните през 1469 г.
Стигнахме до голямата река – Дунав. Влакът продължително се движеше почти по самия бряг. Като деца се радвахме на гледката.
На жп гара Черквица ни посрещнаха отец Борис и представители на Община Никопол. След кратко уточняване на програмата се качихме на бус, осигурен от кмета на община Никопол. В храм „Успение на Пресвета Богородица“ се бяха събрали миряни, за да ни посрещнат и се помолят с нас. Отец Валентин освети габровската плащаница и отслужи вечерня.
Групата бе настанена в Архиерейското наместничество. Всяко легло бе застлано с чаршафи, а на възглавницата имаше кърпа и бонбонче. Разходихме се из града. Отците ни показаха стария храм „Св. апли Петър и Павел“, който бил затрупан от турците с боклуци с цел да се заличи паметта за него. От името на кмета ни бе дадена вечеря в заведение. На нея присъстваха три дами – дейци на културата в града. Ние разказахме за нашите намерения. Обсъждахме интересни факти от историята на града.
Дневникът на Паскал Пиперков 