Кръстец – Шипка (18.07.2015 г.)

Продължава подготовката за Поклоннически поход „Св. Иван Рилски“ 2015. Днес с една приятелка се заехме да „измерим“ разстоянието от гара Кръстец до връх Шипка. За целта тръгнахме с първия влак от Велико Търново и преди 7 ч. бяхме на гара Кръстец. Предстоеше ни да вървим по билната червена маркировка, част от маршрута Ком-Емине. Не бяхме минавали този участък. Предварителните проучвания сочеха, че пътеката е стръмна и добре маркирана. В началото минахме през миньорското селище и при входа на мина „Лев“ поехме по пътека вдясно от черния път. Пътеката бе доста обрасла, но проходима. После маркировката ни поведе по черни пътища. След 1 ч. и 40 мин. ходене пристигнахме в Горски дом „Българка“. Нямаше чай, но имаше студена вода на чешмата отпред. Разговорихме се с хижаря и с още двама души, които бяха излезли на туризъм този ден. Горският дом ще бъде затворен във вторник (28.07.), когато оттук ще мине поклонническата група. Също научихме, че първата работеща хижа по пътя е Бузлуджа. Хижа Бедек не работи, а хижа Младост е дадена за нощувка на обслужващите ветрогенераторите. Това донякъде затруднява, но по-важното е да има яснота относно това, което ни очаква. Продължихме със стръмно изкачване към Бабин Райкин чучур (1 ч. 10 мин.). Кратка почивка и след още час и половина излязохме на вр. Бедек. Първо изкачихме вр. Малък Бедек, после и Бедека. Има една объркваща табела на върха, че тук е малкият връх. Според това, което показва картата, би трябвало да сме били на основния връх. Характерен е с това, че червената маркировка прави рязък завой. Тук пристига и пътека от с. Боженци. Смело по стълбовата маркировка минахме край вр. Караджова кула – първенецът на Тревненската планина, хижа Бедек, изворът на Янтра и през вр. Бузлуджа (не съвсем до сградата с чинията) пристигнахме на хижа Бузлуджа. Като мисля, че се бавихме достатъчно, на хижата пристигнахме 7 часа след старта от гара Кръстец. По целия път имаше просторни гледки и на север, и на юг.
На хижа Бузлуджа се разговорихме с хижаря. Не предлагат супи, но има възможност за приготвяне на храна от самите туристи. Уговорихме се организационно за спирането ни по обед в деня на преминаването тук. А днес потърсихме място, където да хапнем готвено. Намерихме такова във вила Диана. След почивката продължихме към вр. Шипка. На първото отклонение на пътеката от асфалтовия път поехме нагоре през гората. Пътеката бавно и уверено изкачи върха (1318 м) и после слезе. Силите започнаха да ни напускат, темпото се забави. За второто отклонение решихме да не рискуваме. Продължихме по пътя, като се оглеждахме за коли. Хапнахме малини и ягоди. Намериха се добри хора, които ни приеха в автомобила си. Оказа се, че днес е имало възстановка на боевете на четата на Хаджи Димитър. Като пристигнахме на Шипка, беше късно да търсим транспорт за слизане. Един приятел дойде от Велико Търново с кола да ни вземе. Докато го чакахме, се разходих на север, за да проверя доколко е проходим подходът към пътеката за Соколския манастир. За съжаление, има един неокосен участък, през който е почти невъзможно да се премине. Ще мислим какво да се направи по този въпрос. А днес бе свършена достатъчно работа – наясно съм за трудността на маршрута и продължителността на прехода по Старопланинското било.

17.07.2015 г. (петък)

† Св. вмчца Марина (Тип. с. 375, т. 1)

10:00 Заупокойна св. литургия и водосвет в храм „Св. Марина“, гр. Велико Търново

16.07.2015 г. (четвъртък)

† Св. свщмчк Атиноген, еп. Севастийски и 10-те му ученици. Св. мчца Юлия девица. Св. мчк Йоан Търновски

През деня посетих храм „Св. Възнесение“ в гр. Враца и храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ в гр. Мездра.
17:00 Вечерня с петохлебие в храм „Св. Марина“, гр. Велико Търново

гр. Банкя, Черепишки манастир (15.07.2015 г.)

† Св. мчци Кирик и Юлита. Св. равноап. велик княз Владимир (Тип. с. 372, т. 1 или с. 373, т. 3)

Вместо да си стоя в района на Враца и да продължа проучванията, прецених за по-важно да присъствам на храмов празник в гр. Банкя. Станах в 4:00 ч. и в 4:10 ч. бях на жп гарата в Мездра. Влакът на 4:22 ч. имаше повече от половин час закъснение, но все пак го дочаках и с него пристигнах в София. Връзката за Банкя бе изпусната. Продължих с метрото и автобус за гр. Банкя. Въпреки разните закъснения, пристигнах около 8 ч. в храм „Св. мчци Кирик и Юлита“. Утренята започна в 8:30 ч. Към 9 ч. пристигна Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий. Малко преди 10 ч. влезе и Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски Митрополит Неофит. За пръв път го виждах, но така и не можах да взема благословение. В 10 ч. започна св. литургия, оглавена от епископ Григорий. Патриархът оглави водосвета.
След службата пих от прочутата топла минерална вода от чешмата в парка на Банкя и поех по обратния път. Влак нямаше да тръгне скоро, затова се качих на автобус и метро към Централна гара.
На 14:15 ч. взех влак за Лютиброд. От гарата се върнах на юг, търсейки път към селото и Черепишкия манастир. Наложи се да попитам един човек, за да се ориентирам. Скоро видях указателните табели и табла. Тук е началото на пътеката за Рашов дол, където са избити Ботеви четници. Тук е природната забележителност Ритлите – интересни скални образувания. В обратна посока има средновековна църква и раннохристиянска базилика. За около час по асфалтовия път пристигнах на разклона за манастира, където има заведение. Останах с впечатлението, че съдържателите са постоянно там. Със сигурност, отворено е всеки ден.
В манастирския храм „Успение на Пресвета Богородица“ се запознах с иеромонах Прохор и иеромонах Йоаникий. Поговорихме по организацията на поклонническия поход, който предстои в края на месеца. Разгледах забележителностите – Вазова стая, игуменарна, костница. С вечерния влак се придвижих към Мездра и Враца.
Настаних се за нощувка в хижа Дом на алпиниста при прохода Вратцата, по-известна като Алпийски дом. С управителя говорихме за предстоящото настаняване на групата по време на похода. В утрешния ден ми предстоят няколко делови срещи във Враца и посещение на храм „Св. Вазнесение“. Ще се прибера през деня към Велико Търново, тъй като ме чака спешна работа.

гр. Враца, с. Бели извор (14.07.2015 г.)

Във връзка с подготовката на Поклоннически поход „Св. Иван Рилски“ 2015 посетих гр. Враца. По предварителна уговорка се срещнах с две дами – Оля Генова и Калина Тодорова. Това са хората, на които ще разчитаме за организацията на местна почва във Враца. Очевидно са разтропани. Калина е краевед в библиотеката, а Оля – връзки с обществеността в Дирекцията на ПП „Врачански Балкан“. Представих идеята и обсъдихме варианти по организацията и провеждането на похода.
Посетих Врачанска митрополия, където научих, че сме получили благословение от Негово Високопреосвещенство Врачанския Митрополит Калиник. Това е определено радостна новина. Препоръката от Митрополията беше, да посетим не само катедралния, а и останалите три храма в центъра на града. Обиколих част от тях, за да установя маршрута и измеря разстоянията. В Митрополитския храм „Св. Николай“ се бях помолил още преди да вляза в Митрополията. В Катедралния храм „Св. 12 Апостоли“ се поклоних пред частици от мощите на св. безсребърници Козма и Дамян. Радушно бях посрещнат в храма „Св. равноапостолни царе Константин и Елена“. Даже така се разговорихме, че обещах да доведа поклонническата група в храма. Дано се получи, защото предварителните изчисления не гарантират, че ще има време за четирите храма.
Оля се обади, че е създала организация за обикаляне на маршрута. С автомобил стигнахме до с. Бели извор. Повозихме се из селото, за да локализираме църквата и гарата. По посока Балкана, поехме през поляните да търсим път към Бистрецкия манастир „Св. Иван Пусти“.

След достатъчно лутане намерихме черен път, който накрая се стеснява в пътека, но отвежда на асфалтовия път към манастира. Минава се покрай стара кариера. Пътищата са запазени, макар малко обрасли. На връщане установихме, откъде трябва да се подходи от селото.
Прибрахме се във Враца, а аз продължих с влак за гр. Мездра, където се настаних в хотел.

13.07.2015 г. (понеделник)

† Събор на св. архангел Гавриил. Преп. Стефан Саваит

9:00 Св. литургия в храм „Св. св. Константин и Елена“, гр. Велико Търново

12.07.2015 г. (неделя)

† 6 Неделя след Петдесетница. Св. мчци Прокъл и Иларий. Правед. Вероника. Гл. 5, утр. ев. 6, ап. Рим. 12:6-14 (с. 106), лит. ев. Мт 9:1-8

9:00 Заупокойна св. литургия в храм „Успение на Пресвета Богородица“, гр. Велико Търново

Соколски манастир – Габрово (11.07.2015 г.)

Както вече напомних, в подготовка сме за Поклоннически поход „Св. Иван Рилски“ 2015. Задачата ми за днес бе да измеря разстоянието от Соколски манастир до центъра на гр. Габрово. Направено бе предварително проучване на 10.06. и на 20.06. Сега исках да извървя целия път, за да планираме добре времето на пристигане по храмовете в града.
На 9:17 ч. взех бързия влак от гара Велико Търново и по разписание пристигнах в Габрово. Отидох на автогарата, откъдето взех автобус за Соколския манастир. Линията е с номер 25 и се изпълнява в сряда и в почивни дни. В сряда от Автогара тръгва на 8:45 и 12:00 ч., а в почивни дни – на 8:15 и 11:15 ч. От Соколски манастир тръгва в сряда на 9:30 и 13:30 ч., а в почивни дни – на 9:00 и 12:00 ч. Аз знаех предварително този график, а целта беше да стигна безпрепятствено до манастира и да имам достатъчно време за обратния път пеша. В автобуса бях единствен за манастира, но габровци го използваха за останалите спирки. Разговорих се с шофьора. Интересуваха ме някои подробности по изпълнението на линията. Слизането от Соколския манастир към Габрово, което ще стане по време на похода, е планувано за сряда (29.07.), което е добре, защото точно тогава ще пътува автобус. Научих, че ако се обадим на диспечера и заявим брой на пътуващите, могат да изпратят по-голяма кола.
В манастира отделих повече време да си почина, да се помоля и да се насладя на гледката. Поприказвах с монахинята и уточнихме условията за настаняване.

Преминах по планувания път, като старателно засякох времето за всяка от отсечките. Интересно бе, че разстоянието от манастира до с. Червена локва изминах за половин час. Струва ми се, че доста бавно вървях, може би заради големия пек. По стръмна пътека слязох към Етъра.

След като подминах етнографския комплекс, пресякох Янтра и продължих по улиците „Мечта“ и „Светлина“. Отново пресякох реката. Минах край храм „Св. Димитър“ и по ул. „Генерал Дерожински“ стигнах до разклона за Шипка. Оттам зад паметника поех по пътека, която изкачва височината над кв. Любово (Варчевци), после надясно в северна посока през вилната зона над квартала, за да сляза на ул. „Черни връх“. В края на улицата пресякох реката и по черен път край руини на предприятие се отправих нагоре вече по широка пътека. Като се набра височина, на един десен завой се прехвърлих по тясна пътека, която нататък пресича дере и постепенно слиза към кв. Болта. Продължих по тротоара на бул. „Столетов“, следвайки на кръстовището в края на квартала посока Велико Търново и Трявна. В кв. Бичкия църквата се вижда от моста над Янтра преди кръстовище със светофари.
От Соколски манастир до храма „Св. Иван Рилски“ пристигнах за 3 ч. 15 мин. Ще бъде проблем накъде да закръглим в програмата за похода – на 3 ч. или на 3:30 ч. Но това ще се прецени по-късно.
Този път имах шанса да вляза в храм „Св. Иван Рилски“. Строен е през 1902 г. В двора има гробове на ктитори и първия свещеник. Стенописите и иконостаса са много красиви. Струи благодат. Побъбрихме с човека, който поддържа храма и двора. Разговорът беше приятен и трябваше да положа усилие, за да си тръгна, защото времето напредваше.
Измерих отново пътя до храм „Успение на Пресвета Богородица“ – 50 мин. Отидох и до храм „Св. Йоан Предтеча“ – най-старият от действащите в града, строен през 1544 г. За съжаление, в този храм не съм влизал, а и сега нямах възможност – беше късно. С влака на 19:10 ч. се прибрах във Велико Търново.

Присовска екопътека (10.07.2015 г.)

Преди няколко дни правих неуспешни опити да стигна до с. Малки чифлик. Пътеките бяха доста обрасли и се наложи да ги почиствам. Днес една приятелка, привърженик на идеята за Поклонническия поход „Св. Иван Рилски“ 2015, ме придружи да „инспектираме“ Присовската екопътека.
От гр. Велико Търново подходихме от обръщалото над ВТУ нагоре към магистралния път за Варна. Преди минаването под моста започва зелена маркировка към Ксилифор. По тази пътека (вече изчистена) стигнахме до с. Малки чифлик. Всъщност, преди разклона за селото няма ясно обозначение на черния път, откъде да се подходи, но ние случихме да се отбием на правилното място край една оградена нива. Покрай нея има следи от стар черен път, но сега обрасъл с едни високи треви.
От с. Малки чифлик до с. Присово води жълта маркировка. След чешмата внимателно огледахме за алтернативни маршрути, тъй като преминаването през дерето не е комфортно – мостчетата са разрушени, а няма план това лято да бъдат възстановени. Не намерихме друг подходящ път. Единствено, при слизането между две улици съседен синор бе по-добре почистен от маркирания. Все пак през дерето може да се мине, въпреки високия бряг. Следва едно доста стръмно изкачване. За там може би е добре да се помисли за построяване на стълбичка или серпентина. Нататък пътеката бе разчистена. Тя излиза на черен път, който се ползва по принцип от мотористи. Интересно е да се проучи, докъде стига този път в немаркираната посока и дали не е по-добре да се мине по него. После, при изкачването по другото дере има на едно място струпване на дебели дървета. За освобождаването на пътеката трябва техника. Други трудности по маршрута нямаше. Колегите са минали и са свършили останалата работа. Доста поразии направи неочакваният сняг на 25.10.2014 г. През цялата пролет екипи от ТД „Трапезица-1902“ обикаляха пътеките, за да ги приведат в годен за ползване вид.
Заслужава си панорамата, която се открива от билото на Присой бърдо. По-долу е изгледът на север към Велико Търново.


На запад се вижда кв. Чолаковци, а на юг – просторна гледка към Предбалкана и билото на Стара планина. Различават се върховете от Чумерна до Ботев.
Като слизахме към с. Присово, нещо се заблудих и пристигнахме в източния край на селото, докато маркировката отвежда някъде на запад от центъра, при храма „Успение на Пресвета Богородица“. Все пак пристигнахме навреме в манастира „Св. вмчк Пантелеймон“.
Цялата разходка продължи 4 часа. В късния следобед се прибрахме с градски автобус до Велико Търново.
Вечерта посетих възстановка на Поклоннически лагер в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в гр. Велико Търново, част от фестивала „Ежедневието на Средновековния Търновград“.

09.07.2015 г. (четвъртък)

18:30 Сбирка на Клуб по пешеходен туризъм при ТД „Трапезица-1902“ – гр. Велико Търново