Деклариране на доходи от предоставени софтуерни услуги

Поводът за тази статия е един разговор, който проведох днес с настоящи и бивши студенти, които се занимават с програмиране. Те искаха да разберат, как доходите им трябва да бъдат декларирани пред данъчните власти и как да бъде законна тяхната дейност. Разсъжденията по-долу могат да се отнасят и за други сходни професии и дейности.
„Стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител (§1, т.25 ЗДДС). По смисъла на ЗДДС стандартният софтуер е стока (чл. 5, ал. 1 ЗДДС). В този смисъл права върху стандартен софтуер могат да бъдат продавани, както се продават стоки. Всички други дейности по изработка, разработка и преработка на софтуер, вкл. отговарящи на специфичните изисквания на клиента, са услуги. Друго изискване на закона, за да се класифицира нещо за услуга, е, то да има парична стойност, т.е. да е оценено (чл. 8 ЗДДС).
Предоставянето на софтуерни услуги може да бъде:
– еднократно или спонтанно – в този случай има извънтрудово правоотношение (граждански договор);
– постоянно – има характер на независима икономическа дейност, в този случай предоставящият услугите трябва да има регистрирация като търговец или като упражняващ свободна професия.
Тук изключвам случая на работа по трудов догово (трудово правоотношение), за което работодателят има изцяло грижата.
Дейността по извънтрудово правоотношение (граждански договор, договор за изработка) е регламентирана в Закона за задълженията и договорите (чл. 258 и сл.). Страните са свободни да договорят и други условия. Основна характеристика на този вид договори е, че се сключват за конкретно определена заявка – да се изработи конкретен и ясно специфициран продукт. Материалите и условията, при които ще се извърши изработката, се определят от изпълнителя. Изпълнителят няма задължение за работно място и работно време, докато изпълнява поръчката. Той сам си осигурява условията на работа. Оценява се качеството на изработеното, а не начинът, по който е изработено. След приемане на извършената работа (предоставяне на продукта), възложителят заплаща договорената цена. Такъв договор не е задължително да бъде направен в писмена форма, но е желателно от гледна точка защита на правата на страните. Ако няма изрично сключен такъв договор, наличието му като реален се доказва чрез водената между страните кореспонденция (включително e-mail, on-line комуникационни системи и пр.), като е задължително да е осигурено идентифицирането на страните.
Когато възложителят е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (чл. 1, ал. 2, т.е. българско юридическо лице, едноличен търговец, българско неперсонифицирано дружество, търговско представителство в България или чуждестранно лице, което има място на стопанска дейност в България), възложителят удържа данък върху възнаграждението и издава документи по българското законодателство (сметка за изплатени суми и служебна бележка).
Когато възложителят не е от изброените по-горе лица (т.е. българско физическо лице, нерегистрирано като търговец, или чуждестранно лице, което няма място на стопанска дейност в България), изпълнителят плаща авансов данък върху полученото възнаграждение. Авансовият данък се плаща на тримесечие, за 2012 г. до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, а за 2013 г. – до края на месеца, следващ тримесечието. За 2013 г. се подава и декларация при авансовото плащане.
При всички случаи изпълнителят е длъжен да подаде годишна декларация за получените през годината доходи от извънтрудови правоотношения, към която се прилагат получените служебни бележки за удържания данък.
Дължат ли се осигуровки? Когато платецът е от България, осигуровките се удържат и плащат от него. Те се декларират в годишната декларация. Когато платецът е от чужбина, осигуровки в България не се дължат.
Ако в чужбина е удържан данък, възложителят изпраща документ за размера на данъка. Доходът се описва като доход от източник в чужбина и се прилагат методи за избягване на двойното данъчно облагане. Ако в чужбина не е удържан данък, може да се тълкува, че доходът е от източник в България, когато трудът е положен в България (независимо, че е отчетен в чужбина). Преценката се прави в конкретните случаи.
Когато дейността по предоставяне на софтуерни услуги се извършва постоянно, т.е. има характер на независима икономическа дейност, е необходима регистрация. В този случай изпълнителят получава статут на самоосигуряващо се лице (по международните нормативи – самонаето лице). Може да се направи регистрация като едноличен търговец или като лице, упражняващо свободна професия.
Едноличният търговец се регистрира в Търговския регистър, а упражняващите свободни професии се регистрират в регистър БУЛСТАТ. И двата регистъра се водят към Агенция по вписванията. След като бъде направена регистрацията, в 7-дневен срок лицето трябва да се регистрира като самоосигуряващо се лице в офиса на НАП по постоянен адрес. При наличие на една от двете регистрации, изпълнителят може да издава фактури за своята дейност и не му се правят удръжки за осигуровки и данъци от възложителите. Самоосигуряващото се лице внася ежемесечно осигуровки за своя сметка върху осигурителен доход 420 лв. Сумата на осигуровките е около 130 или 110 лв. в зависимост от избора му да има ли право на парично обезщетение при временна неработоспособност, бременност и раждане. За платените осигуровки се подава декларация (обр. 1).
Когато софтуерните услуги се предоставят на лица извън България, но в Европейския съюз, има задължение за регистрация по ЗДДС. Тази регистрация е специална, само по отношение на предоставяните услуги и по отношение на получавани услуги от Европейския съюз. Регистрацията е във връзка със задължение за начисляване на ДДС от страна на получателя (възложителя). Регистрацията може да се направи в качеството на едноличен търговец или на лице, упражняващо свободна професия. Задължение за плащане на ДДС на практика няма, но има задължение за ежемесечно подаване на справка-декларация (до 14-то число на следващия месец).
Граждански договор, свободна професия или едноличен търговец?
При статут на едноличен търговец всички направени разходи се отчитат за дънъчни цели. Лицата, упражняващи свободна професия, не отчитат и не доказват разходи. За данъчни цели им се признават разходи в размер на 25% от получените приходи. Същото правило важи и за изпълнителите по граждански договори. Така се формира и осигурителният доход. В годишната декларация, за средномесечен осигурителен доход над 420 лв., се начисляват допълнително осигуровки. След приспадане на всички плащания за осигуровки, се начислява данъкът. Данъкът е 15% за еднолични търговци и 10% в останалите случаи. Срокът за подаване на годишна декларация е 30 април на следващата година. Заедно с годишната декларация самоосигуряващите се лица подават и декларация за общия размер на осигурителните вноски (обр. 6).
Горният текст нека се тълкува като обзор, а не като конкретно напътствие, как да се действа. За всеки конкретен случай е добре да се консултирате със специалист.